Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
06.05.2016 08:01 -
ГЕРГЬОВДЕН - КРАСИМИРА СТОЙНОВА
ГЕРГЬОВДЕН
ПЪТУВАХ С ВЛАК ЗА РОДНИЯ СИ ГРАД,
КОПНЕЖЪТ ДА ГО ВИДЯ НЕ ПРЕСЪХНА.
ДРЪПНАХ ПРОЗОРЕЦА И НОЩЕН ХЛАД,
И ВЪЗДУХЪТ РОДОПСКИ ПАК МЕ ЛЪХНА.
ПОСЛЕДНА СПИРКА. ВЛАКЪТ СВИРНА, СПРЯ.
ИЗЛЯЗОХ И БЕЗЛЮДЕН БЕ ПЕРОНЪТ.
ДЪЖДЕЦ ВАЛЕШЕ ПРОЛЕТЕН. ТЪМА
СЕ СПУСКАШЕ ДАЛЕЧ ОТ НЕБОСКЛОНА.
ТРЪГНАХ ПО ТРОТОАРИТЕ В НОЩТА -
ПОЗНАТИ, ГЛУХИ, МНОГО ПРОМЕНЕНИ -
КЪМ РОДНАТА СИ СТРЯХА, КЪМ ДОМА,
НЕ ВИЖДАЛ МЕ ОТ ТОЛКОЗ МНОГО ВРЕМЕ.
СТОИ СИ ТОЙ НА ЪГЪЛА ВСЕ ТАМ
С ПРОЗОРЦИТЕ, ЗАКРИТИ В ТЮЛ-ПЕРДЕТА
И С ДВАТА ВХОДА, ЩО БАЩА МИ, ЗНАМ,
НАПРАВИЛ БЕ ЗА ДВЕТЕ СИ МОМЧЕТА.
ОТКЛЮЧИХ, СВЕТНАХ, ВСИЧКО ЗАСИЯ -
ПОСТЕЛКИ, ВАЗИ, СНИМКИ НА СТЕНАТА,
ИКОНКАТА С КАНДИЛЦЕ И СВЕЩТА,
ИЗСЪХНАЛОТО КЛОНЧЕ ОТ ВЪРБАТА.
БЛЕЩУКА МЪНИЧКО ЕДНО ЯЙЦЕ,
ОСТАВЕНО ОТДАВНА ДО ВЪРБАТА -
ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ОТ СЪРЦЕ
ПРАЗНУВАХМЕ ВЕЛИКДЕН СЪС РОДАТА.
ПОЛЕГНАХ СИ. УМОРА НАДДЕЛЯ -
ЛЕТЯЛА БЯХ НАД ТОЛКОВА МОРЕТА!
ЗА ДА СИ ДОЙДА ТУК ПАК, У ДОМА,
ПРЕМИНАЛА БЯХ ПОЛОВИН ПЛАНЕТА!
КАМБАНЕН ЗВЪН ПРОБУДИ МЕ С ЛЪЧА
ОТ ЧЕРКВА „СВЕТА ПЕТКА" В МАХАЛАТА.
„ЩО?" - „СВЕТИ ГЕОРГИ - ПАТРОНА НА ГРАДА!"
МИ ВИКНА ЕХОТО НАКРАЙ ГОРАТА.
ОТИДОХ НА ПАРАКЛИСЧЕТО АЗ,
ЗАПАЛИХ СВЕЩ, ЗАПИСАХ ИМЕНАТА -
ЗА ЗДРАВЕ ДА ЧЕТАТ В УРЕЧЕН ЧАС,
ОТКЪСНАХ НОВО КЛОНЧЕ ОТ ВЪРБАТА.
ПОРАСНАЛИ СА, ДА, СЪСЕДСКИТЕ ДЕЦА,
НЕ БЯХА ЧУЛИ НИЩО ТЕ ЗА МЕНЕ -
ЕДНА СЪСЕДКА ВСЕ ПАК МЕ ПОЗНА,
ИЗМИНАЛО СЕ БЕШЕ ДОСТА ВРЕМЕ.
КАКВО, КАКВО НЕ ДАЛА БИХ СЕГА,
ДА ЗАВЪРТЯ ПАК ЛЕНТАТА ОБРАТНО,
ДА СЛОЖА МАСАТА ПОД НАШАТА АСМА,
ДА СЕДНА С МАМА, С РОД, С ДЕЦА И С ТАТКО!
ДА ЗАИСКРЯТ ЧЕРВЕНИТЕ ВИНА,
ПЧЕЛИЧКИТЕ НА ДВОРА ДА ЖУЖУКАТ
И ПАК ДА СЕ ПОСМЕЕМ ОТ ДУША,
ДА ЧУВАМ ПАК КАК КУКУВИЧКИ КУКАТ!
ВСЕ НЕПОЗНАТИ, НИКОЙ НЕ МЕ ЗНАЙ...
ОТ МЕН ДО ТЯХ - ГОДИНИ В ТАЗИ ЯМА.
ЗАТЪЖИХ СЕ ЗА ТЕБЕ, РОДЕН КРАЙ,
НО ЯВНО, ТУК ЕДВА ЛИ ЩЕ ОСТАНА.
ЗАВРЪТНАХ КЛЮЧ. КЛЮЧАЛКАТА ЩРАКНА.
ПОЕХ ОБРАТНО ПЪТ НАТАМ, НАТАТЪК...
ЗАТВОРИХ СТРАНИЦА ЕДНА НА МЛАДОСТТА -
НАЙ-ВЕСЕЛАТА. РЕЛСИТЕ ПАК ТРАКАТ...
Автор: Красимира Стойнова
Из „В два континента"
ПЪТУВАХ С ВЛАК ЗА РОДНИЯ СИ ГРАД,
КОПНЕЖЪТ ДА ГО ВИДЯ НЕ ПРЕСЪХНА.
ДРЪПНАХ ПРОЗОРЕЦА И НОЩЕН ХЛАД,
И ВЪЗДУХЪТ РОДОПСКИ ПАК МЕ ЛЪХНА.
ПОСЛЕДНА СПИРКА. ВЛАКЪТ СВИРНА, СПРЯ.
ИЗЛЯЗОХ И БЕЗЛЮДЕН БЕ ПЕРОНЪТ.
ДЪЖДЕЦ ВАЛЕШЕ ПРОЛЕТЕН. ТЪМА
СЕ СПУСКАШЕ ДАЛЕЧ ОТ НЕБОСКЛОНА.
ТРЪГНАХ ПО ТРОТОАРИТЕ В НОЩТА -
ПОЗНАТИ, ГЛУХИ, МНОГО ПРОМЕНЕНИ -
КЪМ РОДНАТА СИ СТРЯХА, КЪМ ДОМА,
НЕ ВИЖДАЛ МЕ ОТ ТОЛКОЗ МНОГО ВРЕМЕ.
СТОИ СИ ТОЙ НА ЪГЪЛА ВСЕ ТАМ
С ПРОЗОРЦИТЕ, ЗАКРИТИ В ТЮЛ-ПЕРДЕТА
И С ДВАТА ВХОДА, ЩО БАЩА МИ, ЗНАМ,
НАПРАВИЛ БЕ ЗА ДВЕТЕ СИ МОМЧЕТА.
ОТКЛЮЧИХ, СВЕТНАХ, ВСИЧКО ЗАСИЯ -
ПОСТЕЛКИ, ВАЗИ, СНИМКИ НА СТЕНАТА,
ИКОНКАТА С КАНДИЛЦЕ И СВЕЩТА,
ИЗСЪХНАЛОТО КЛОНЧЕ ОТ ВЪРБАТА.
БЛЕЩУКА МЪНИЧКО ЕДНО ЯЙЦЕ,
ОСТАВЕНО ОТДАВНА ДО ВЪРБАТА -
ОТ ВРЕМЕТО, КОГАТО ОТ СЪРЦЕ
ПРАЗНУВАХМЕ ВЕЛИКДЕН СЪС РОДАТА.
ПОЛЕГНАХ СИ. УМОРА НАДДЕЛЯ -
ЛЕТЯЛА БЯХ НАД ТОЛКОВА МОРЕТА!
ЗА ДА СИ ДОЙДА ТУК ПАК, У ДОМА,
ПРЕМИНАЛА БЯХ ПОЛОВИН ПЛАНЕТА!
КАМБАНЕН ЗВЪН ПРОБУДИ МЕ С ЛЪЧА
ОТ ЧЕРКВА „СВЕТА ПЕТКА" В МАХАЛАТА.
„ЩО?" - „СВЕТИ ГЕОРГИ - ПАТРОНА НА ГРАДА!"
МИ ВИКНА ЕХОТО НАКРАЙ ГОРАТА.
ОТИДОХ НА ПАРАКЛИСЧЕТО АЗ,
ЗАПАЛИХ СВЕЩ, ЗАПИСАХ ИМЕНАТА -
ЗА ЗДРАВЕ ДА ЧЕТАТ В УРЕЧЕН ЧАС,
ОТКЪСНАХ НОВО КЛОНЧЕ ОТ ВЪРБАТА.
ПОРАСНАЛИ СА, ДА, СЪСЕДСКИТЕ ДЕЦА,
НЕ БЯХА ЧУЛИ НИЩО ТЕ ЗА МЕНЕ -
ЕДНА СЪСЕДКА ВСЕ ПАК МЕ ПОЗНА,
ИЗМИНАЛО СЕ БЕШЕ ДОСТА ВРЕМЕ.
КАКВО, КАКВО НЕ ДАЛА БИХ СЕГА,
ДА ЗАВЪРТЯ ПАК ЛЕНТАТА ОБРАТНО,
ДА СЛОЖА МАСАТА ПОД НАШАТА АСМА,
ДА СЕДНА С МАМА, С РОД, С ДЕЦА И С ТАТКО!
ДА ЗАИСКРЯТ ЧЕРВЕНИТЕ ВИНА,
ПЧЕЛИЧКИТЕ НА ДВОРА ДА ЖУЖУКАТ
И ПАК ДА СЕ ПОСМЕЕМ ОТ ДУША,
ДА ЧУВАМ ПАК КАК КУКУВИЧКИ КУКАТ!
ВСЕ НЕПОЗНАТИ, НИКОЙ НЕ МЕ ЗНАЙ...
ОТ МЕН ДО ТЯХ - ГОДИНИ В ТАЗИ ЯМА.
ЗАТЪЖИХ СЕ ЗА ТЕБЕ, РОДЕН КРАЙ,
НО ЯВНО, ТУК ЕДВА ЛИ ЩЕ ОСТАНА.
ЗАВРЪТНАХ КЛЮЧ. КЛЮЧАЛКАТА ЩРАКНА.
ПОЕХ ОБРАТНО ПЪТ НАТАМ, НАТАТЪК...
ЗАТВОРИХ СТРАНИЦА ЕДНА НА МЛАДОСТТА -
НАЙ-ВЕСЕЛАТА. РЕЛСИТЕ ПАК ТРАКАТ...
Автор: Красимира Стойнова
Из „В два континента"
Вълнообразно
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни."
цитирайкогато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни."
kvg55 написа:
"Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни."
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни."
С голямо умиление и Димчо Дебелянов
пише за бащината къща.
