Блогът на dobrota Ви приветства с ДОБРЕ ДОШЛИ!!! :: MARIS STELA

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

kishan2025
jiangbb
coolomg
mejduredovete25
purification
dushesh
plamache
gusumachinery
achimney
makeolise11

Най-четени

1. radostinalassa
2. varg1
3. wonder
4. zahariada
5. planinitenabulgaria
6. iw69
7. mt46
8. djani
9. grigorsimov
10. kvg55
11. zaw12929
12. reporter
13. hadjito
14. sekirata

Годишна класация

Най-популярни

1. wonder
2. shtaparov
3. katan
4. leonleonovpom2
5. ka4ak
6. mt46
7. pantaleev
8. iw69
9. cefules
10. kvg55

Годишна класация

Най-активни

1. lamb
2. sarang
3. radostinalassa
4. wrappedinflames
5. djani
6. metaloobrabotka
7. iw69
8. savaarhimandrit
9. hadjito
10. mimogarcia

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.09.2014 13:07 - MARIS STELA - ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

Автор: dobrota Категория: Поезия

Прочетен: 1300 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.09.2014 13:08

         MARIS STELA

    НЕБЕСНИЯТ ГЛОБУС ЗАВЪРТЯ ПЪРВАТА СИ ЧЕТВЪРТ,
   ЗВЕЗДИТЕ, ИЗГРЕЛИ НА ХОРИЗОНТА, СТИГНАХА ЗЕНИТ.
ПРЕД МЕН СЕ ДИГАТ КРИЛОВИДНИТЕ МЪГЛЯВИНИ НА ОРИОНА,
               А НАД ГЛАВАТА МИ ТРЕПТИ СЕВЕРНАТА КОРОНА...

                ДИВНА НОЩ НА ПЪРВИ СЕПТЕМВРИ, СЪЧЕТАЛА
                          ВЪВ СВЕТЛИНАТА СИ СЕДЕФЕНО-БЯЛА
                             НЕГАТА НА ОТМИНАВАЩОТО ЛЯТО
        С ТРЪПКАТА НА ИДЕЩАТА ЕСЕН,
                      И ТАЗИ ГЛЕДКА, ВЕЧНО СЪЩА И ПОЗНАТА,
                ПРЕВЪРНАЛА НА СВЯТ БЕЗКРАЕН, НЕИЗВЕСТЕН...

            НОЩ НА ТРЕСКА, БЕЗСЪНИЕ И БЕЗКОНЕЧНА МИСЪЛ,
           КОЯТО ЛЕТИ В ПЪТИЩАТА С НЕЗНАЙНИТЕ СТРАНИЦИ,
     ИЗРАВНЯВА ВСИЧКИ БРЕГОВЕ И ГРАНИЦИ И УНИСА
        В СЪЗЕРЦАНИЕ, В ЕКЗАЛТАЦИИ, В СТРАННИ ПОРИЦАНИЯ...

          АЗ НЕ ЗНАМ В ТАЗИ НОЩ КЪДЕ Е ХВЪРЛИЛ КОТВА ТОЙ
         И ДАЛИ ВЪВ ВИСИНИТЕ, СРЕД АТМОСФЕРАТА, ТРЕЩЕЩА
     ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЗМИИ, СТРЕЛИ И РАДИОВЪЛНИ,
             НАШИТЕ ДВЕ МИСЛИ, ЛИТНАЛИ, НЯКЪДЕ СЕ СРЕЩАТ.

       АЗ НЕ ЗНАМ НАД КАКВИ БЕЗДНИ НЕГОНИЯТ ВЗОР ВИТАЕ,
      КЪМ КОЯ СТРАНА КЛОНИ МАГНИТА НА УСТРЕМЪТ МУ ТАЕН:
        МОЖЕ БИ НА СВОЯ МОСТ ИЗПРАВЕН БДИ КАТО ИЗВАЯН
И НЯМ СЕ ВЗИРА В ЗАПЛАШИТЕЛНИЯ БУНТ НА ТЪМНИТЕ ВОДИ,
               КОИТО ИСКАТ ДА ПОГЪЛНАТ ЗЕМЯ, НЕБЕ, ЗВЕЗДИ
                                  И СМЕЛИЯТ МОРЕПЛАВАТЕЛ...

            МОЖЕ БИ СЕГА СТОИ САМИЧЪК В СВОЯТА КАЮТА
        НАД ДЪЛГОТО ПИСМО ЗА МЕН, СКЛОНИЛ ГЛАВА,
      И В МЕРНОТО ПОЛЮШВАНЕ, КОМАНДИ, ТРАКАНЕ, НЕЧУТО
        МИ ШЕПНЕ НАЙ-ВЪЗТОРЖЕНИТЕ, НАЙ-НЕЖНИТЕ СЛОВА,
      ЗОВЕ МЕ СВОЙ ЖИВОТ И СЪН, ПЪТЕВОДИТЕЛКА ЗВЕЗДА!...

А МОЖЕ БИ НА НЯКОЙ БРЯГ, В ДАЛЕЧЕН КРАЙ, НЕЗНАЕН ГРАД,
       СРЕД ВИНЕНИ ПАРИ, ГЛЪЧ И ДИМ, И СЧУПЕНИ СТАКАНИ,
          СРЕД ЛУДИ ВИКОВЕ И ПЕСНИ, И ОХРИПНАЛИ ЗАКАНИ
       В НЯКОЙ НЕПОЗНАТ БОРДЕЙ, ПИРУВА ДО ЗАБРАВА
               И НЕ УСЕЩА ЧАСОВЕТЕ КАК ИДАТ И ОТМИНАВАТ...

   И ПОГЛЕДЪТ МУ, ЖАРКО ПЛАМНАЛ В МИМОЛЕТНА СЪБЛАЗЪН,
     Е ХИЩЕН КЛЮН ЗАВПИЛ В ЦЪФНАЛАТА КАТО ПРЯСНА РАНА
          ИЗКУСИТЕЛНА УСТА НА НЯКОЯ МУРГАВА ЗЕНАНА...
           НЕ, НЕ - МАХНЕТЕ СЕ ОТ МЕНЕ, ПИЯВИЦИ-СЪМНЕНИЯ,
          КРЪВТА МИ ТОПЛА И ЗАПЯЛА КАТО ПОРОЙ НА ПРОЛЕТ,
                                        НЕ Е ЗА ВАШИТЕ СМУКАЛА.

И ЕТО: ЗАВЪРТА СЕ ЕКРАНЪТ НА НЕБЕТО. ЗЛАТИСТО РОЗОВИЯТ
        ВЕЕВ НА УТРИНТА ОТВЯВА ЗВЕЗДИТЕ КАТО СИТЕН ПРАХ
         ЗАД СРЕБЪРНИЯ ПРАГ НА ХОРИЗОНТА, ДЕТО
                 ЕДНА ОСТАВА САМО ТЯ, НАЙ-СВЕТЛАТА, СВЕТА -
                                         НА МОРЯЦИТЕ ЗВЕЗДАТА.

                    О, ВЪРНИ ГО ВЯРНО В ЗАЛИВА БЕЗМЪЛВЕН,
      СЛЕД БУРИ И СЛЕД МЪЛНИИ -
            БЕЗПРЕДЕЛНАТА МИ ПРЕДАНОСТ ДА ГО ПРЕГЪРНЕ!...



                                           Елисавета Багряна