Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.04.2014 08:27 -
ТРЪСТИКА - МИХАИЛ ЛЕРМОНТОВ
ТРЪСТИКА
СЕДИ РИБАР УСМИХНАТ
ДО РЕЧНИЯ ВЪРТОП,
ПРЕД НЕГО ВЯТЪР ВИХРИ
ГОЛЯМ ТРЪСТИКОВ СНОП.
ТРЪСТИКА ТОЙ ОТКЪСНА
И ОТВОР Й ПРОБИ,
КЪМ КРАЙЧЕЦА Я СТИСНА
И УСТНИ В НЕЯ ВПИ.
И СЯКАШ ОЖИВЯЛА,
ЗАПЯ В СУМРАКА СИВ
ТУ С ГЛАС ЧОВЕШКИ ЖАЛЕН,
ТУ С ГЛАС НА ВЯТЪР ДИВ
ПЕЧАЛНАТА ТРЪСТИКА:
„О, ОСТАВИ МЕ МЕН,
РИБАРЮ ВЕДРОЛИКИ,
НЕ МЕ ИЗМЪЧВАЙ В ПЛЕН!
АЗ МИЛА БЯХ ДЕВИЦА,
КРАСИВО ЦВЕТЕ БЯХ,
ПРИ МАЩЕХА В ТЪМНИЦА
НЕРАДОСТНО ЦЪФТЯХ,
НЕВИННИ СКЪРБИ РОНЕХ,
СЪЛЗИ ГОРЧИВИ ЛЯХ
И РАННА СМЪРТ БЕЗБОЖНО
В СТРАДАНИЯ ЗОВЯХ.
АЗ ИМАХ БРАТ ДОВЕДЕН,
НА МАЩЕХА ОТРОК,
КЪМ ХУБАВИЦИ СКВЕРЕН,
КЪМ ХОРАТА ЖЕСТОК.
БЯХ С НЕГО В ДУШНА ВЕЧЕР
НА ТОЗИ СТРЪМЕН БРЯГ,
РЕКАТА СИНЯ БЕШЕ,
СТРУЕШЕ ЗЛАТЕН ЗРАК -
ЛЮБОВНА МАСКА СЛОЖИ -
АЗ ЛАСКИ НЕ ПРИЕХ,
ПАРИ МИ ТОЙ ПРЕДЛОЖИ -
ПАРИТЕ МУ НЕ ВЗЕХ;
ПРОНИЗА ТОЙ СУРОВО
ГРЪДТА МИ С ОСТЪР НОЖ,
ТУК МОЯ ТРУП ЗАРОВИ
НА СТРЪМЕН БРЯГ СРЕД НОЩ;
НАД МОЯ ГРОБ ИЗРАСТНА
ТРЪСТИКОВ СНОП ГОЛЯМ,
ЖИТЕЙСКИ МЪКИ ГАСНАТ
В ДУШИЦАТА МИ ТАМ.
НЕ СТОЙ, РИБАРЮ МИЛИ,
В ТРЪСТИКОВИЯ ЗДРАЧ,
ЗА ПОМОЩ СИ БЕЗСИЛЕН,
НЕ СИ РОДЕН ЗА ПЛАЧ... "
1832, Превод:
Красимир Георгиев
СЕДИ РИБАР УСМИХНАТ
ДО РЕЧНИЯ ВЪРТОП,
ПРЕД НЕГО ВЯТЪР ВИХРИ
ГОЛЯМ ТРЪСТИКОВ СНОП.
ТРЪСТИКА ТОЙ ОТКЪСНА
И ОТВОР Й ПРОБИ,
КЪМ КРАЙЧЕЦА Я СТИСНА
И УСТНИ В НЕЯ ВПИ.
И СЯКАШ ОЖИВЯЛА,
ЗАПЯ В СУМРАКА СИВ
ТУ С ГЛАС ЧОВЕШКИ ЖАЛЕН,
ТУ С ГЛАС НА ВЯТЪР ДИВ
ПЕЧАЛНАТА ТРЪСТИКА:
„О, ОСТАВИ МЕ МЕН,
РИБАРЮ ВЕДРОЛИКИ,
НЕ МЕ ИЗМЪЧВАЙ В ПЛЕН!
АЗ МИЛА БЯХ ДЕВИЦА,
КРАСИВО ЦВЕТЕ БЯХ,
ПРИ МАЩЕХА В ТЪМНИЦА
НЕРАДОСТНО ЦЪФТЯХ,
НЕВИННИ СКЪРБИ РОНЕХ,
СЪЛЗИ ГОРЧИВИ ЛЯХ
И РАННА СМЪРТ БЕЗБОЖНО
В СТРАДАНИЯ ЗОВЯХ.
АЗ ИМАХ БРАТ ДОВЕДЕН,
НА МАЩЕХА ОТРОК,
КЪМ ХУБАВИЦИ СКВЕРЕН,
КЪМ ХОРАТА ЖЕСТОК.
БЯХ С НЕГО В ДУШНА ВЕЧЕР
НА ТОЗИ СТРЪМЕН БРЯГ,
РЕКАТА СИНЯ БЕШЕ,
СТРУЕШЕ ЗЛАТЕН ЗРАК -
ЛЮБОВНА МАСКА СЛОЖИ -
АЗ ЛАСКИ НЕ ПРИЕХ,
ПАРИ МИ ТОЙ ПРЕДЛОЖИ -
ПАРИТЕ МУ НЕ ВЗЕХ;
ПРОНИЗА ТОЙ СУРОВО
ГРЪДТА МИ С ОСТЪР НОЖ,
ТУК МОЯ ТРУП ЗАРОВИ
НА СТРЪМЕН БРЯГ СРЕД НОЩ;
НАД МОЯ ГРОБ ИЗРАСТНА
ТРЪСТИКОВ СНОП ГОЛЯМ,
ЖИТЕЙСКИ МЪКИ ГАСНАТ
В ДУШИЦАТА МИ ТАМ.
НЕ СТОЙ, РИБАРЮ МИЛИ,
В ТРЪСТИКОВИЯ ЗДРАЧ,
ЗА ПОМОЩ СИ БЕЗСИЛЕН,
НЕ СИ РОДЕН ЗА ПЛАЧ... "
1832, Превод:
Красимир Георгиев
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
