Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
20.08.2014 10:14 -
ВОЙНИКЪТ (БАЛАДА) - АНИТА КОЛАРОВА
ВОЙНИКЪТ
(БАЛАДА)
В ХЛЕБОРОДНА И РАВНА УКРАЙНА
САБАТИНОВКА ПАЛЕЛА СВЕЩИ
НАД ГРОБОВЕ НЕЗНАЙНИ И ЗНАЙНИ
И ПРОЛИВАЛА СЪЛЗИ ГОРЕЩИ.
КРАСНО ЦВЕТЕ ПОЛЮШВАЛО В ЧАШКА
БИСТЪР СПОМЕН ЗА ЛЮЛЧИЦА БЯЛА.
РУСКА МАЙЧИЦА - МАЙКА-ЮНАШКА
ТАМ - НА ПРАГА - БЕЗСЪННО СТОЯЛА.
И МЪЖДУКАЛО В СТАРИТЕ ВЕНИ
ПЛАХО ОГЪНЧЕ ТРИЙСЕТ ГОДИНИ,
ЧЕ НАЙ-МАЛКИЯТ, ЖИВ ЩЕ Е МИЛИЯТ -
НЯКОЙ ДЕН БЪРЗО ДВОРА ЩЕ МИНЕ,
ПО СТЪКЛОТО ПОЧУКАЛ СЪС ПРЪСТИ,
ЩЕ ПОВИКА, ОТ СЪЛЗИ ЗАДАВЕН,
И, НЕСВАРИЛА ДА СЕ ПРЕКРЪСТИ,
ЩЕ ПОЛИТНЕ В РЪЦЕТЕ МУ ЗДРАВИ.
НО ЕДИН ДЕН СЪРЦЕТО Й СПРЯЛО.
И НА МИГЛИТЕ ЛЕГНАЛ ПОКОЯ.
ТЯ ПРИБРАЛА НАДЕЖДАТА БЯЛА
ВЪВ ЦВЕТЕЦ НАД МОГИЛАТА СВОЯ...
А КРАЙ ХАРКОВ - ВЪВ БОЛНИЦА СТАРА
БИЛ СИНЪТ Й ОТДАВНА-ОТДАВНА.
ТОЙ НЕ ПОМНЕЛ В КОЙ ПОЛК Е ВОЮВАЛ
И МЪЛЧАЛ УПОРИТО БЕЗИМЕН.
СЯКАШ НОЩЕМ ДОРИ НЕ СЪНУВАЛ,
ГЛЕДАЛ МЪЛКОМ СЛЕДИТЕ ОТ ЩИКА
И СЕСТРИТЕ ТУ ТЪЖНО, ТУ ВЕСЕЛО
ГО НАРИЧАЛИ ПРОСТО „ВОЙНИКА".
ВСЕКИ БОЛЕН ЕДИН ДЕН СИ ТРЪГВАЛ,
ОЗДРАВЕЕ ЛИ - ТЕКЛА ВОДАТА.
САМО ТОЙ НЕИЗМЕННО ОСТАВАЛ
КАТО ПАМЕТНИК ЖИВ НА ВОЙНАТА.
* * *
СТАЯ БОЛНИЧНА - КЛЕТКА БИНТОВАНА.
ЦВЯТ, ПОНИКНАЛ В ПРОДУПЧЕНА КАСКА,
ЗДРАВО ПУСКА НАЙ-МЪДРИЯ КОРЕН.
ЗА „ВОЙНИКА" - НИ КОРЕН, НИ ЛАСКА.
СТАЯ БОЛНИЧНА - СИВИ ХАЛАТИ,
А НАВЪН, СРЕД ЖИТА ИЗРУСЕНИ
ХЛЯБ ЗА ГЛАДНИ ПЕЧЕ ЗНОЙНО ЛЯТО
А ДУШАТА ИЗМРЪЗВА СТУДЕНА...
НО НАДЕЖДАТА МАЙЧИНА БДЯЛА
И ЕДИН ДЕН СЕ СЛУЧИЛО ЧУДО -
ПАМЕТТА ИЗВЕДНЪЖ ОЖИВЯЛА -
ТЪЙ Е ТРЯБВАЛО, БОЖЕ, ДА БЪДЕ.
И СЛЕД ТРИЙСЕТ МЪРТВИ ГОДИНИ,
ТОЙ НЕ БИЛ ВЕЧЕ ПРОСТО „ВОЙНИКА" -
РОСТИСЛАВ КРАВЧУКОВ ИМАЛ СИ ИМЕ!
ТЪЙ ПРИ СВОИТЕ ВЪРНАЛ СЕ РОСТИК...
ПРИБЛИЖИЛИ СЕСТРИТЕ БЕЗМЪЛВНО
КЪМ ЧОВЕК БЕЛОКОС, И РАЗПЛАКАНИ
ТОЙ ГИ ЗЪРНАЛ. НАЙ-ПЪРВО ГОЛЯМАТА -
ТЯ НА МАЙКА СИ МНОГО ПРИЛИЧАЛА.
НЕ РАЗБРАЛ ТОЙ ВЕДНАГА ИЗМАМАТА
И С „МАМАША" КЪМ НЕЯ ЗАЛИТНАЛ.
ДЪЛГО МИЛВАЛ ЧОВЕКЪТ КОСИТЕ
И ГАЛЬОВНО-СИНОВНО СЕ ВЗИРАЛ
НА СЕСТРИЦАТА-МАЙКА В ОЧИТЕ...
ЗАШУМЯЛО ОТ РАДОСТ СЕЛЦЕТО,
ГЪЛЪБ ВЪРНАЛ ГЛАСА НА СТРЕХАТА.
ЗАТРЕПТЕЛИ ЗВЕЗДИЧКИ ТАМ, ДЕТО
ВИСЯЛ КРЕП ЗА СИНА, ЗА БАЩАТА.
САБАТИНОВКА - МЪНИЧКА ГАРА -
ВЪВ СЪРЦЕТО ДОБРО НА УКРАЙНА!
СВЕТИ ОГЪН - ЧОВЕШКАТА ВЯРА -
И РАЗЛИСТВА ТЯ ОБИЧ БЕЗКРАЙНА.
МИЛА МАЙЧИЦА! ТЯ НЕ ДОЧАКА,
НО СЪС НЕЙНАТА СИЛА ГОЛЯМА:
ТЯ - РОДИНАТА, ВЕЧНО ГИ ЧАКА,
УБЕДЕНА, ЧЕ НЯМА СМЪРТ. НЯМА!
1985, Анита Коларова
(БАЛАДА)
В ХЛЕБОРОДНА И РАВНА УКРАЙНА
САБАТИНОВКА ПАЛЕЛА СВЕЩИ
НАД ГРОБОВЕ НЕЗНАЙНИ И ЗНАЙНИ
И ПРОЛИВАЛА СЪЛЗИ ГОРЕЩИ.
КРАСНО ЦВЕТЕ ПОЛЮШВАЛО В ЧАШКА
БИСТЪР СПОМЕН ЗА ЛЮЛЧИЦА БЯЛА.
РУСКА МАЙЧИЦА - МАЙКА-ЮНАШКА
ТАМ - НА ПРАГА - БЕЗСЪННО СТОЯЛА.
И МЪЖДУКАЛО В СТАРИТЕ ВЕНИ
ПЛАХО ОГЪНЧЕ ТРИЙСЕТ ГОДИНИ,
ЧЕ НАЙ-МАЛКИЯТ, ЖИВ ЩЕ Е МИЛИЯТ -
НЯКОЙ ДЕН БЪРЗО ДВОРА ЩЕ МИНЕ,
ПО СТЪКЛОТО ПОЧУКАЛ СЪС ПРЪСТИ,
ЩЕ ПОВИКА, ОТ СЪЛЗИ ЗАДАВЕН,
И, НЕСВАРИЛА ДА СЕ ПРЕКРЪСТИ,
ЩЕ ПОЛИТНЕ В РЪЦЕТЕ МУ ЗДРАВИ.
НО ЕДИН ДЕН СЪРЦЕТО Й СПРЯЛО.
И НА МИГЛИТЕ ЛЕГНАЛ ПОКОЯ.
ТЯ ПРИБРАЛА НАДЕЖДАТА БЯЛА
ВЪВ ЦВЕТЕЦ НАД МОГИЛАТА СВОЯ...
А КРАЙ ХАРКОВ - ВЪВ БОЛНИЦА СТАРА
БИЛ СИНЪТ Й ОТДАВНА-ОТДАВНА.
ТОЙ НЕ ПОМНЕЛ В КОЙ ПОЛК Е ВОЮВАЛ
И МЪЛЧАЛ УПОРИТО БЕЗИМЕН.
СЯКАШ НОЩЕМ ДОРИ НЕ СЪНУВАЛ,
ГЛЕДАЛ МЪЛКОМ СЛЕДИТЕ ОТ ЩИКА
И СЕСТРИТЕ ТУ ТЪЖНО, ТУ ВЕСЕЛО
ГО НАРИЧАЛИ ПРОСТО „ВОЙНИКА".
ВСЕКИ БОЛЕН ЕДИН ДЕН СИ ТРЪГВАЛ,
ОЗДРАВЕЕ ЛИ - ТЕКЛА ВОДАТА.
САМО ТОЙ НЕИЗМЕННО ОСТАВАЛ
КАТО ПАМЕТНИК ЖИВ НА ВОЙНАТА.
* * *
СТАЯ БОЛНИЧНА - КЛЕТКА БИНТОВАНА.
ЦВЯТ, ПОНИКНАЛ В ПРОДУПЧЕНА КАСКА,
ЗДРАВО ПУСКА НАЙ-МЪДРИЯ КОРЕН.
ЗА „ВОЙНИКА" - НИ КОРЕН, НИ ЛАСКА.
СТАЯ БОЛНИЧНА - СИВИ ХАЛАТИ,
А НАВЪН, СРЕД ЖИТА ИЗРУСЕНИ
ХЛЯБ ЗА ГЛАДНИ ПЕЧЕ ЗНОЙНО ЛЯТО
А ДУШАТА ИЗМРЪЗВА СТУДЕНА...
НО НАДЕЖДАТА МАЙЧИНА БДЯЛА
И ЕДИН ДЕН СЕ СЛУЧИЛО ЧУДО -
ПАМЕТТА ИЗВЕДНЪЖ ОЖИВЯЛА -
ТЪЙ Е ТРЯБВАЛО, БОЖЕ, ДА БЪДЕ.
И СЛЕД ТРИЙСЕТ МЪРТВИ ГОДИНИ,
ТОЙ НЕ БИЛ ВЕЧЕ ПРОСТО „ВОЙНИКА" -
РОСТИСЛАВ КРАВЧУКОВ ИМАЛ СИ ИМЕ!
ТЪЙ ПРИ СВОИТЕ ВЪРНАЛ СЕ РОСТИК...
ПРИБЛИЖИЛИ СЕСТРИТЕ БЕЗМЪЛВНО
КЪМ ЧОВЕК БЕЛОКОС, И РАЗПЛАКАНИ
ТОЙ ГИ ЗЪРНАЛ. НАЙ-ПЪРВО ГОЛЯМАТА -
ТЯ НА МАЙКА СИ МНОГО ПРИЛИЧАЛА.
НЕ РАЗБРАЛ ТОЙ ВЕДНАГА ИЗМАМАТА
И С „МАМАША" КЪМ НЕЯ ЗАЛИТНАЛ.
ДЪЛГО МИЛВАЛ ЧОВЕКЪТ КОСИТЕ
И ГАЛЬОВНО-СИНОВНО СЕ ВЗИРАЛ
НА СЕСТРИЦАТА-МАЙКА В ОЧИТЕ...
ЗАШУМЯЛО ОТ РАДОСТ СЕЛЦЕТО,
ГЪЛЪБ ВЪРНАЛ ГЛАСА НА СТРЕХАТА.
ЗАТРЕПТЕЛИ ЗВЕЗДИЧКИ ТАМ, ДЕТО
ВИСЯЛ КРЕП ЗА СИНА, ЗА БАЩАТА.
САБАТИНОВКА - МЪНИЧКА ГАРА -
ВЪВ СЪРЦЕТО ДОБРО НА УКРАЙНА!
СВЕТИ ОГЪН - ЧОВЕШКАТА ВЯРА -
И РАЗЛИСТВА ТЯ ОБИЧ БЕЗКРАЙНА.
МИЛА МАЙЧИЦА! ТЯ НЕ ДОЧАКА,
НО СЪС НЕЙНАТА СИЛА ГОЛЯМА:
ТЯ - РОДИНАТА, ВЕЧНО ГИ ЧАКА,
УБЕДЕНА, ЧЕ НЯМА СМЪРТ. НЯМА!
1985, Анита Коларова
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
